Становища НАП – въпроси и отговори

Изх. №20-00-189 / 17.06.2019 г.

чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС

чл. 45, ал. 1 от ППЗДДС

Фактическата обстановка,  изложена в запитванeто, е следната:

Дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС и ще закупи употребявани транспортни средства (лек и товарен автомобил по смисъла на ЗДДС) от страна членка на Европейския съюз (ЕС). След проведен телефонен разговор е уточнено, че при покупката транспортните средства ще се транспортират до територията на страната и ще бъдат използвани в дейността на дружеството. След тяхното използване е възможно, при необходимост да бъдат продадени. Дружеството няма качеството на „дилър на стоки втора употреба“, съгласно §1, т. 23 от ДР на ЗДДС, а закупените транспортни средства не са „нови“ по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗДДС.

Предвид представената хипотетична фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам само принципно становище. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), да дадат основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.

✅ ОТГОВОР

При покупка на употребявано транспортно средство от страна членка на ЕС (в случая Италия), което ще се транспортира до територията на страната от съществено значение дали дружеството, като получател регистрирано за целите на ЗДДС ще дължи ДДС е начина по който ще бъде придобито съответното транспортно средство. За да е дължим данъка в България от дружеството получател, за покупката следва да е налице режима за вътреобщностно придобиване (ВОП), тъй като съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

В чл. 13, ал. 4 от ЗДДС изчерпателно са изброени случаите при които не е налице ВОП. Тъй като предмет на доставките, ще са употребявани транспортни средства, следва да се упомене, че едно от изключенията разписано в чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.

От изложеното следва, че за да се приложи режимът на ВОП, който е регламентиран с чл.13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия:

–  доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;

– предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;

–   придобиването да е възмездно;

–  стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.

– да не е налице някое от изключенията на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС

В тази връзка при кумулативното наличие на цитираните по-горе условия за дружеството като получател ще е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от  ЗДДС и ще възникне задължение за начисляване на данък съгласно чл.84 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Дължимият данък се начислява от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл.63 от ЗДДС.

На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.

Като вид данъчен документ издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва задължително да намери отражение в дневника за продажби, като бъде включен с код на документ (09), а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:

– колона 13 – Данъчна основа на вътреобщностните придобивания

– колона 15 – Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС.

По този начин размера на данъка се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

За правилното отразяване на издаденият протокол по чл.117 от ЗДДС в дневника за покупките от значение е дали за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, за закупеното транспортно средство (лек и товарен автомобил) предмет на ВОП.

Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма (данъчен кредит) от ЗДДС. Накратко в зависимост от това как ще се използват описаните в запитването транспортни средства, за дружеството получател може да е налице:

– право на пълен данъчен кредит или

– право на частичен данъчен кредит и/или

– право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност или

– покупката да е без право на данъчен кредит.

В зависимост коя от хипотезите е приложима за дружеството получател по ВОП, протокола по чл. 117 от ЗДДС с който е начислен ДДС се отразява в дневника за покупките, както следва:

– ако е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит), а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит).

– ако е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит по доставката,  данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит), а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);

– ако е налице право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по доставката, в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;

– ако не е налице право на данъчен кредит по доставката, данъчната основа и данъкът на получената доставка се посочва в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).

В случай, че покупката на описаните в запитването транспортни средства не се третира като ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС или доставката попада в изключенията на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, то не възниква задължение за начисляване на данък и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС от дружеството в качеството му на получател по доставката.

Лицата нямат задължение да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави, поради което издаденият документ от италианския доставчик за покупката, не е задължително да бъде отразен в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС.

Ако все пак лицето отрази получените документи за покупката от италианския доставчик в дневника за покупки, същите следва да се посочат в колона 9 – „Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.