АзУкЕн ООД - счетоводни и консултантски услуги
Счетоводни и консултантски услуги. Данъчни консултации. Бизнес консултации. Управление на проекти и бюджети.
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № 53-00-48 от 12.03.2024 г.
Тема: Допълнителни здравни застраховки от няколко работодателя – възможности и данъчно третиране
❓ Въпрос:
Може ли разходите за допълнителна здравна застраховка, направени от няколко работодатели за едно и също лице, да бъдат признати като социален разход, ако застрахователят не допуска двойно застраховане за същия риск?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Всеки работодател се разглежда като отделно данъчно задължено лице, което следва самостоятелно да покрива изискванията на чл. 204 от ЗКПО.
🔹 Социалната придобивка трябва да бъде общодостъпна, т.е. предлагана на всички служители при равни условия, без значение от вида на договора (основен, допълнителен или ДУК).
🔹 Ако поради застрахователни ограничения не е възможно сключване на втора застраховка, работодателят може да предложи **алтернативни социални придобивки със същата стойност**, за да спази критерия за равнопоставеност.
🔹 Не се допуска предоставяне на социални придобивки по всеки договор с едно и също лице – социалният разход трябва да е „на лице“, не „на договор“.
🔹 Ако не са изпълнени изискванията за социален разход – стойността на застраховките може да бъде:
– облагаема като допълнително възнаграждение, или
– непризнат разход за данъчни цели (чл. 26 от ЗКПО), ако е скрито разпределение на печалба.
💬 Провери как са структурирани социалните разходи при служители с повече от един договор – за да не загубиш данъчни предимства!
📩 Ако имаш подобен казус – пиши ни. Следим разясненията, за да не го правиш ти.
👉 За още експертни анализи и консултации – следи ни: azuken.bg
#АзУкЕн #ЗКПО #ЗдравнаЗастраховка #Данъци #КазусНаДеня #СоциалниРазходи #ДоговорЗаУправление #ДопълнителенДоговор #НАП #Счетоводство #HR #Финанси
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № 94-Т-134 от 14.08.2024 г.
Тема: Ваучери за храна на електронен носител – лимит от 200 лв. и последици при надвишаване
❓ Въпрос:
Как се облагат социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител, когато работодателят предостави над 200 лв. месечно на наето лице?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Ваучерите за храна (вкл. електронни) са социален разход в натура, който по принцип подлежи на облагане с данък върху разходите (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
🔹 Съгласно чл. 209а от ЗКПО, до 200 лв. на месец могат да се освободят от облагане, ако са изпълнени 3 условия:
Основното месечно възнаграждение на лицето за съответния месец не е по-ниско от средното за последните 3 месеца;
Няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение;
Ваучерите са издадени от лицензиран оператор.
📌 Наредба № 7 изисква операторите технически да ограничават зареждането на повече от 200 лв./месец за всяко лице.
❗️ Ако работодателят прехвърли лимита от 200 лв. – цялата сума не може да се третира като освободена и следва да се обложи с данък по реда на ЗКПО.
💬 Провери политиката си за ваучери – спести си главоболия!
📩 Ако имаш въпроси – пиши ни. Ние следим казусите, за да не го правиш ти.
👉 За още полезни разяснения и консултации, свържете се с нас или следете страницата ни: azuken.bg
#АзУ #Ваучери #ЗК #дан #счетов
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № 55-30-2509 от 21.02.2025 г.
Тема: Прехвърляне на застрахователен портфейл между два български застрахователя
❓ Въпрос:
Представлява ли облагаема доставка по ЗДДС сделката по възмездно прехвърляне на застрахователен или част от застрахователен портфейл?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Прехвърляният застрахователен портфейл не е материална вещ → не е „стока“ по ЗДДС.
🔹 Сделката представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 ЗДДС.
🔹 Не попада сред освободените доставки по чл. 47 ЗДДС (застрахователни услуги), защото не отговаря на общоприетите характеристики на застрахователна сделка.
🔹 СЕС вече е постановил, че такъв тип прехвърляне не е застрахователна, нито финансова услуга (по дело C-242/08).
🔹 Следователно, сделката е облагаема с ДДС (чл. 12, ал. 1 от ЗДДС) → приложима ставка 20%.
⚠️ Това е важно за всички застрахователи, които планират вътрешни трансфери на портфейли – подобна сделка не е неутрална от гледна точка на ЗДДС!
👉 За още полезни разяснения и консултации, свържете се с нас или следете страницата ни: azuken.bg
#АзУкЕн #ДанъчниКазуси #Застрахователи #ЗДДС #ДДС #НАП #Сделки #ЗастрахователенПортфейл #ПравнаСигурност #Финанси
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № 24-39-12#1 от 01.02.2024 г.
Тема: Подаване на уведомление по чл. 143ш от ДОПК от страна на дружество, преминало от една многонационална група предприятия (МГП) в друга през 2023 г.
❓ Въпрос:
Трябва ли „АБВ“ ЕАД да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК и за коя от двете МГП се отнасят данните?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Уведомление по чл. 143ш се подава, ако:
- дружеството е включено в консолидирания отчет на МГП за 2023 г.;
- приходите на МГП за 2022 г. надвишават 1 466 872 500 лв.
🔹 Ако тези условия са изпълнени за двете МГП, се подават две уведомления – едно за всяка група.
🔹 Няма ограничение в броя уведомления за една отчетна година.
🔹 При промяна на данните – може да се подаде коригиращо уведомление.
🔹 Ако не е възможно да се спази срокът – уведомете НАП своевременно с мотивирано обяснение.
📅 Краен срок: до 31 декември на отчетната година, ако тя съвпада с календарната.
👉 Подаване – през електронния портал на НАП.
📌 Важно за данъчните отговорности при трансформации в международни групи! Не чакайте последния момент – информирайте се и действайте навреме.
📲 Свържете се с нас за професионална консултация.
👉 За още актуални казуси и разяснения – следете страницата ни: azuken.bg
#АзУкЕн #НАП #чл143ш #ДОПК #счетоводство #данъци #многонационалнигрупи #финанси #бизнесрешения #правнарамка #консолидиранфинотчет #бизнесказус #данъченконтрол
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с вх. № 96-00-38 от 21.02.2024 г.
Тема: Българско дружество възлага на американска компания инженерна услуга – заснемане и визуална инспекция на нови фотоволтаични панели (ФВ) с цел установяване на повреди от транспорт. Издава се доклад с техническа оценка.
❓ Въпрос:
Подлежи ли на данък при източника възнаграждението за тази услуга, и прилага ли се Спогодбата между България и САЩ за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Услугата има характер на консултантска, тъй като включва специализирана експертиза и анализ – следователно попада в обхвата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО като техническа услуга.
🔹 Възнаграждението на чуждестранното дружество е облагаемо с 10% данък при източника, ако няма прилагане на СИДДО.
🔹 Между България и САЩ има действаща спогодба, която при определени условия позволява освобождаване от облагане в България (чл. 7 от СИДДО).
🔹 За да се приложи СИДДО, е необходимо удостоверяване на местно лице и спазване на процедурата по ДОПК (чл. 135 и следващи).
🔹 Облекчението по спогодбата не се прилага автоматично!
💡 Ако ще плащате на чуждестранно дружество за технически или консултантски услуги, задължително проверете данъчния режим и приложимостта на СИДДО.
👉 За още полезна информация – следете нашата страница: azuken.bg
#АзУ #ЗК #Фотово #двойноо
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с вх. № 94-00-114 от 15.08.2024 г.
Тема: Лице е в неплатен отпуск по основния си трудов договор, но през този период работи по втори трудов договор. Първият работодател изисква плащане на здравни осигуровки за неплатения отпуск.
❓ Въпрос:
Трябва ли лицето да заплаща здравни осигуровки за периода на неплатен отпуск, ако е осигурено по втори трудов договор?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Здравни вноски за неплатен отпуск се дължат само ако лицето не е осигурено на друго основание.
🔹 В случая вторият трудов договор е достатъчно основание за здравно осигуряване.
🔹 Следователно няма задължение за допълнително плащане на вноски за периода на неплатения отпуск.
🔹 Ако такива вноски са направени – те са недължими и подлежат на възстановяване или прихващане по реда на ДОПК (чл. 128–129).
🔹 За това е нужно да се подаде писмено искане до НАП, като срокът за това е 5 години от началото на следващата година.
💡 Важно е да се следи основанието за осигуряване – за да не се плаща излишно!
👉 За повече информация и актуални новини следете нашата страница – azuken.bg/
#АзУ #дан #осигу #здравноос #неплате #счетов #до #работо #трудов
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № М-24-36-23 от 19.09.2024 г.
Тема: Фондация, регистрирана с нестопанска цел, получава дарения чрез платформата Stripe, като по сметката ѝ постъпват картови плащания. Stripe издава фактура за такса за обработка на транзакциите.
❓ Въпрос:
Трябва ли фондацията да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС заради тази такса?
✅ Изводи от НАП:
🔹 Ако фондацията не извършва независима икономическа дейност и не е регистрирана по ЗДДС – няма задължение за регистрация по чл. 97а ЗДДС.
🔹 Ако извършва стопанска дейност, дори и с нестопанска цел, и получи облагаема услуга с място на изпълнение в България – тогава:
- се счита за данъчно задължено лице по ЗДДС;
- и възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ако услугата не е освободена.
🔹 Таксите на Stripe обикновено представляват платежни услуги – т.е. попадат в освободените доставки по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС → няма ДДС и не се дължи регистрация.
Не забравяйте да се информирате за вашите задължения и права, за да можете да управлявате фондацията си ефективно! За повече информация, свържете се с нас или се консултирайте с данъчен експерт.
👉 За повече информация и актуални новини следете нашата страница - azuken.bg/
#АзУ #счетов #дан #фонд #stripe
🎯 Казус на деня
📌 Резюме на писмо с Изх. № М-24-39-109 от 18.09.2024 г.
❓ Тема:
1. Ваучери за храна (непредоставени в рамките на годината)
2. Километрични добавки, изплатени вместо командировъчни
📌 Въпроси и изводи:
1. Ваучери за храна – трябва ли да се признаят за данъчни цели, ако не са раздадени до 31.12?
👉 ДА, могат да се признаят в годината на начисляване, дори и да са предоставени през следващата година.
🔍 Това е възможно благодарение на чл. 206, ал. 1 от ЗКПО, който обхваща всички социални разходи в натура, независимо дали са облагаеми или освободени от данък.
2. Приложима ли е чл. 42, ал. 1 от ЗКПО (временни разлики)?
❌ НЕ, за ваучери за храна – не възниква временна разлика, защото те попадат в обхвата на чл. 206.
3. Километрични добавки по ПМС №133/1993 – как се третират?
✅ Това са задължителни обезщетения по нормативен акт, така че попадат в изключенията на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗКПО → не създават данъчна временна разлика.
🎯 Заключение:
Социалните разходи в натура, като ваучерите за храна, могат да бъдат признати за данъчни цели в годината на начисляване, дори ако не са предоставени до 31.12.
Километричните добавки са освободени от корекция по чл. 42, тъй като са нормативно задължителни компенсации.
Не забравяйте да се информирате и да планирате данъчните си задължения правилно! Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
👉 За повече информация и актуални новини следете нашата страница - azuken.bg/
#АзУ #Ваучери #бизнесин
📅 Важни срокове за бизнеса през април! Не ги пропускайте! 🔔
Април е критичен месец за всички фирми! Времето за финансови ангажименти наближава, затова е важно да сте подготвени. На 25 април 2025 г. е крайният срок за внасяне на данъци върху заплати, осигурителни вноски, ДДС и подаване на декларации. Дори ако не сте платили заплати, не забравяйте, че аванси и граждански договори също подлежат на деклариране! 📊💼
Следващата важна дата е 30 април 2025 г. Тогава трябва да подадете годишната данъчна декларация, ако сте изплатили хонорари или доходи на физически лица извън трудов договор. Дори ако вече сте платили данъка, е необходимо да декларирате! Не оставяйте нещата за последния момент, защото натрупаните задължения могат да ви изненадат неприятно. ⚠️
Работете с доверен счетоводител, за да избегнете пропуски и стрес. Април е месец, в който всяка детайлна стъпка е важна за успешното управление на вашия бизнес! 💪✨
👉 За повече информация и актуални новини следете нашата страница - azuken.bg
#АзУ #данъц #Бизнес #счетов #дан
