Становища МТСП – въпроси и отговори

АзУкЕн ООД - счетоводни и консултантски услуги

АзУкЕн ООД - счетоводни и консултантски услуги

480

Счетоводни и консултантски услуги. Данъчни консултаци

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
2 months ago

🎯Казус на деня:

📌Министерство на труда и социалната политика

❓30.03.2023 ВЪПРОС:

Здравейте, във връзка със служебните си задължения съм пратена в командировка в чужбина. Събитието , на което ще работя е в почивен ден, след 5 дневна работна седмица. Цялата командировка е за събота,неделя и понеделник. Въпросът ми е: плаща ли се за часовете реално изработено време по време на почивни дни и официални празници, отделно от командировъчните? (в закона не е упоменато конкретно за чужбина?)

✅ ОТГОВОР:

👉🏻 Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

👉🏻 Редът и условията за командироване в чужбина са определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В чл. 215, ал. 1 от КТ е предвидено, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, в случая за чужбина – определени в НСКСЧ.

👉🏻 В случай, че през почивните дни работникът или служителят изпълнява служебните си задължения по време на командироването, на него следва да му бъде изплатен с увеличение извънреден труд за положените часовете работа през тях.

👉🏻 От запитването не е ясно дали и двата дни на командировката са обявени за официален празник, поради което следва да имате предвид, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ). Освен заплащането на командировъчни пари работодателят е длъжен да заплати с увеличение положения труд през ден, който е обявен за национален празник.

👉🏻 За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 КТ). Положеният извънреден труд в ден на официален празник се изплаща се заплаща с увеличение не по-малко от 10 на сто (чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ).
... See MoreSee Less

🎯Казус на деня: 
📌Министерство на труда и социалната политика
❓30.03.2023 ВЪПРОС:
Здравейте, във връзка със служебните си задължения съм пратена в командировка в чужбина. Събитието , на което ще работя е в почивен ден, след 5 дневна работна седмица. Цялата командировка е за събота,неделя и понеделник. Въпросът ми е: плаща ли се за часовете реално изработено време по време на почивни дни и официални празници, отделно от командировъчните? (в закона не е упоменато конкретно за чужбина?)
✅ ОТГОВОР:
👉🏻 Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. 
👉🏻 Редът и условията за командироване в чужбина са определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В чл. 215, ал. 1 от КТ е предвидено, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, в случая за чужбина – определени в НСКСЧ. 
👉🏻 В случай, че през почивните дни работникът или служителят изпълнява служебните си задължения по време на командироването, на него следва да му бъде изплатен с увеличение извънреден труд за положените часовете работа през тях. 
👉🏻 От запитването не е ясно дали и двата дни на командировката са обявени за официален празник, поради което следва да имате предвид, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ). Освен заплащането на командировъчни пари работодателят е длъжен да заплати с увеличение положения труд през ден, който е обявен за национален празник. 
👉🏻 За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 КТ). Положеният извънреден труд в ден на официален празник се изплаща се заплаща с увеличение не по-малко от 10 на сто (чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ).
2 months ago

🎯Казус на деня:

📌Министерство на труда и социалната политика

❓14.03.2023 ВЪПРОС: Здравейте, Наш учител е в продължителен отпуск за временна неработоспособност от м.юни 2022г. до настоящия момент.Лицето има неползван отпуск от 2021г.-54 дни и за 2022г.-57 дни.Въпросът ни е удължавал ли се давността за неползвания отпуск от 2021г.,2022г. и до кога би следвало да бъде използван? Благодаря предварително и хубав ден!

✅ ОТГОВОР:

Уважаема г-жо Асланова,

👉🏻 Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

👉🏻 Според чл. 176, ал. 1 , т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ).

👉🏻 В запитването си сочите, че лицето е в отпуск поради временна неработоспособност от месец юни 2022 г. и продължава да го ползва и към настоящия момент, като за 2021 г. има неизползвани 54 дни платен годишен отпуск, а за 2022 г. - 57 дни. С оглед на гореизложеното следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

👉🏻 Следователно, ако неползването на платения годишен отпуск за съответната година не се дължи на причина, свързана с работодателя (чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ) или необходимостта от ползване на друг вид отпуск (чл. 176, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ), който отпуск да „отложи“ ползването на платения годишен отпуск, то тогава правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява след две години, считано от годината, за която се отнася съответния отпуск. В случая, ако лицето е могло да ползва отпускa си за 2021 г. преди излизане в дългосрочния отпуск поради временна неработоспособност, то правото на ползването на неизползвания платен годишен отпуск за 2021 г. би следвало да се погаси в края на 2023 г.

👉🏻 От запитването може да се направи извод, че платеният годишен отпуск за 2022 г. не е ползван поради ползване на друг вид отпуск. В тази връзка следва да имате предвид, че според чл. 176а, ал. 2 от КТ когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на друг вид отпуск, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. две години след завръщане на лицето на работа.
... See MoreSee Less

🎯Казус на деня: 
📌Министерство на труда и социалната политика
❓14.03.2023 ВЪПРОС: Здравейте, Наш учител е в продължителен отпуск за временна неработоспособност от м.юни 2022г. до настоящия момент.Лицето има неползван отпуск от 2021г.-54 дни и за 2022г.-57 дни.Въпросът ни е удължавал ли се давността за неползвания отпуск от 2021г.,2022г. и до кога би следвало да бъде използван? Благодаря предварително и хубав ден!
✅ ОТГОВОР:
Уважаема г-жо Асланова, 
👉🏻 Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. 
👉🏻 Според чл. 176, ал. 1 , т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). 
👉🏻 В запитването си сочите, че лицето е в отпуск поради временна неработоспособност от месец юни 2022 г. и продължава да го ползва и към настоящия момент, като за 2021 г. има неизползвани 54 дни платен годишен отпуск, а за 2022 г. - 57 дни. С оглед на гореизложеното следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. 
👉🏻 Следователно, ако неползването на платения годишен отпуск за съответната година не се дължи на причина, свързана с работодателя (чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ) или необходимостта от ползване на друг вид отпуск (чл. 176, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ), който отпуск да „отложи“ ползването на платения годишен отпуск, то тогава правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява след две години, считано от годината, за която се отнася съответния отпуск. В случая, ако лицето е могло да ползва отпускa си за 2021 г. преди излизане в дългосрочния отпуск поради временна неработоспособност, то правото на ползването на неизползвания платен годишен отпуск за 2021 г. би следвало да се погаси в края на 2023 г. 
👉🏻 От запитването може да се направи извод, че платеният годишен отпуск за 2022 г. не е ползван поради ползване на друг вид отпуск. В тази връзка следва да имате предвид, че според чл. 176а, ал. 2 от КТ когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на друг вид отпуск, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. две години след завръщане на лицето на работа.
3 months ago

🎯Казус на деня:

📌Министерство на труда и социалната политика

❓22.02.2023 ВЪПРОС: Здравейте! При назначаването на учител в училище за стаж, върху който се начислява кофициент прослужено време (1%) се взема само стажът придобит от лицето преди 2007 г. на същата или сходна длъжност. Във Вътрешните правила за работни заплати в тази връзка е записано: "2. Новоназначените служители и учители имат право да получават % за придобит стаж и професионален опит само, ако са изпълнявали същата, сходна или със същия характер работа." Това в противоречие ли е с чл. 24 от КТД "Образование" и дали въобще е някакво нарушение на споменатия КТД и на НСОРЗ? Благодаря!

✅ ОТГОВОР:

Уважаеми господин Рисков,

‣ Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

‣ Алинея 4, т. 1 от същата разпоредба регламентира, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

‣ Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се предвиди заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за трудов стаж при друг работодател на различна длъжност и с различна професия.

‣ С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е определен по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален за работниците или служителите, които са членове на синдикална организация, страна по КТД или са се присъединили се към КТД, сключен от работодателя им. Освен това в чл. 24 е договорено, че работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионален опит, за които се заплаща допълнително възнаграждение, зачитат изцяло трудовият стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение.

‣ В КТД Образование е предвидено, че с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия от установените с отрасловия КТД. За да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на НСОРЗ и вътрешните правила за работната заплата.
... See MoreSee Less

🎯Казус на деня: 
📌Министерство на труда и социалната политика
❓22.02.2023 ВЪПРОС: Здравейте! При назначаването на учител в училище за стаж, върху който се начислява кофициент прослужено време (1%) се взема само стажът придобит от лицето преди 2007 г. на същата или сходна длъжност. Във Вътрешните правила за работни заплати в тази връзка е записано: 2. Новоназначените служители и учители имат право да получават % за придобит стаж и професионален опит само, ако са изпълнявали същата, сходна или със същия характер работа. Това в противоречие ли е с чл. 24 от КТД Образование и дали въобще е някакво нарушение на споменатия КТД и на НСОРЗ? Благодаря!
✅ ОТГОВОР:
Уважаеми господин Рисков,
‣ Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. 
‣ Алинея 4, т. 1 от същата разпоредба регламентира, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. 
‣ Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се предвиди заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за трудов стаж при друг работодател на различна длъжност и с различна професия. 
‣ С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е определен по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален за работниците или служителите, които са членове на синдикална организация, страна по КТД или са се присъединили се към КТД, сключен от работодателя им. Освен това в чл. 24 е договорено, че работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионален опит, за които се заплаща допълнително възнаграждение, зачитат изцяло трудовият стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. 
‣ В КТД Образование е предвидено, че с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия от установените с отрасловия КТД. За да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на НСОРЗ и вътрешните правила за работната заплата.
3 months ago

🎯Казус на деня:

📌Министерство на труда и социалната политика

❓24.02.2023 ВЪПРОС: Имам 7 години стаж като държавен служител и 15 години като зам.кмет .Времето от 15 години като зам.кмет се признава като служебен стаж, без да е съществувало служебно правоотношение.

Предстои ми пенсиониране и моят въпрос е КОЛКО РАБОТНИ ЗАПЛАТИ ТРЯБВА ДА МИ ИЗПЛАТИ РАБОТОДАТЕЛЯ 6 или 10, защото на практика служебният ми стаж е 22 години.

✅ ОТГОВОР:

Уважаема госпожо Христова,

☝🏻 От запитването не става ясно дали към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст сте държавен служител или заместник- кмет. Уточнението е важно, тъй като в първия случай обезщетението се определя по силата на Закона за държавния служител (ЗДСл), а във втория – на основание разпоредбите на Кодекса на труда (КТ).

👉🏻 Трябва да се направи уточнение, че правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), като по силата на цитираната разпоредба кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. По същността си това правоотношение е трудово и при него намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията, която предвижда заместник - кметовете да имат всички права по трудово правоотношение с изключение на тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В този смисъл е и константната съдебна практика.

👉🏻 В случай, че към момента изпълнявате длъжността заместник- кмет и по време на изпълнение на тази длъжност придобиете право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

‣ Съгласно тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

‣ Ако към момента работите по служебно правоотношение, при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.

‣ Разпоредбата предвижда също, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

‣ В конкретния случай, Вие бихте имали право на обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл определено на база прослужените 7 г. като служител по служебно правоотношение.
... See MoreSee Less

🎯Казус на деня: 
📌Министерство на труда и социалната политика
❓24.02.2023 ВЪПРОС: Имам 7 години стаж като държавен служител и 15 години като зам.кмет .Времето от 15 години като зам.кмет се признава като служебен стаж, без да е съществувало служебно правоотношение. 
Предстои ми пенсиониране и моят въпрос е КОЛКО РАБОТНИ ЗАПЛАТИ ТРЯБВА ДА МИ ИЗПЛАТИ РАБОТОДАТЕЛЯ 6 или 10, защото на практика служебният ми стаж е 22 години.
✅ ОТГОВОР:
Уважаема госпожо Христова, 
☝🏻 От запитването не става ясно дали към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст сте държавен служител или заместник- кмет. Уточнението е важно, тъй като в първия случай обезщетението се определя по силата на Закона за държавния служител (ЗДСл), а във втория – на основание разпоредбите на Кодекса на труда (КТ).
👉🏻 Трябва да се направи уточнение, че правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), като по силата на цитираната разпоредба кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. По същността си това правоотношение е трудово и при него намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията, която предвижда заместник - кметовете да имат всички права по трудово правоотношение с изключение на тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В този смисъл е и константната съдебна практика. 
👉🏻 В случай, че към момента изпълнявате длъжността заместник- кмет и по време на изпълнение на тази длъжност придобиете право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. 
‣ Съгласно тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. 
‣ Ако към момента работите по служебно правоотношение, при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. 
‣ Разпоредбата предвижда също, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. 
‣ В конкретния случай, Вие бихте имали право на обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл определено на база прослужените 7 г. като служител по служебно правоотношение.
3 months ago

🎯Казус на деня:

📌Министерство на труда и социалната политика

❓22.02.2023ВЪПРОС: От коя дата се прекратява трудовият договор при смърт на работника: трудовият договор се прекратява считано от: датата на смъртта или от следващия ден?

✅ ОТГОВОР:

Уважаема Петкова,

‣ Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя.

‣ Моментът на прекратяването на договора съвпада с настъпването на събитието – смъртта на работника/служителя, т.е. датата, която е вписана в акта за смърт.
... See MoreSee Less

🎯Казус на деня: 
📌Министерство на труда и социалната политика
❓22.02.2023ВЪПРОС: От коя дата се прекратява трудовият договор при смърт на работника: трудовият договор се прекратява считано от: датата на смъртта или от следващия ден?
✅ ОТГОВОР:
Уважаема Петкова, 
‣ Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. 
‣ Моментът на прекратяването на договора съвпада с настъпването на събитието – смъртта на работника/служителя, т.е. датата, която е вписана в акта за смърт.
Заредете още публикации
Към началото